Новият Закон за несъстоятелност на физическите лица: Анализ и последици

1. Законодателна необходимост

Приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица (“Законът“), обнародван в „Държавен вестник“, брой 54 от 4 юли 2025 г., бележи значителен етап в развитието на българското право. Този законодателен акт запълва дългогодишна празнина в националната правна рамка, тъй като България доскоро оставаше единствената държава членка на Европейския съюз без цялостна уредба на личната несъстоятелност. Тази липса е водила до сериозни социални и икономически затруднения за гражданите, обременени с непосилни задължения, често изпадащи в трайно състояние на невъзможност да ги изплащат.

С приемането на този закон България изпълнява и едно от ключовите си задължения по Националния план за възстановяване и устойчивост. Реалното стартиране на процедурите по несъстоятелност обаче няма да бъде възможно веднага след обнародването му. Законът предвижда преходен период от приблизително девет месеца – до около март 2026 г. – през който следва да се подготви прилагането му, включително Министерството на правосъдието ще организира въвеждането в експлоатация на нов Регистър на несъстоятелността. Именно в този регистър ще се вписват всички релевантни актове и действия по производствата по несъстоятелност, като едва след старта му ще бъде възможно подаването на молби за откриване на такива производства от страна на физическите лица.

2. Обхват и ключови дефиниции: Субекти и предпоставки за несъстоятелност

Новият закон прецизно дефинира своя обхват, за да обхване физическите лица, изпаднали в трайно финансово затруднение, като същевременно прави важни разграничения.

2.1. Предпоставки

Законът казва, че длъжник се счита за неплатежоспособен, ако в продължение на поне 12 месеца не може да изплаща дългове на стойност над 10 минимални заплати (т.е. повече от 10 770 лв. в момента).

Ключов елемент е изискването за добросъвестност на длъжника, дефинирана в чл. 9 от Закона. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си. Законът изрично изброява обстоятелства, при които длъжникът не се счита за добросъвестен, включително осъждания за престъпления срещу кредиторите, липса на трудова дейност без основателни причини, нарушения на задължения за деклариране на доходи, безвъзмездни разпореждания с имущество на значителна стойност, поемане на явно несъобразени с доходите задължения, предоставяне на неверни данни или възпрепятстване на синдика.

2.2. Изключения от приложното поле

Законът не се прилага за дълговете на едноличен търговец, занаятчиите или предприемачите – за тях важат правилата на Търговския закон. 

3. Процедурата по несъстоятелност: Етапи и процесуални особености

Процедурата до голяма степен заимства едноименната за юридически лица. Това предполага нейната сложност и може да предложим разяснението ѝ в отделно запитване, но основните стъпки, които трябва да имате предвид са:

(a) Длъжникът подготвя молба и опис на имуществото, която се подава до районният съд по настоящия му адрес;
(b) Прилага се план как ще изплати дълга;
(c) Съдът може да поиска допълнителни доказателства или да наложи обезпечителни мерки.
(d) Ако условията са налице – стартира процедура и се назначава синдик. 

3.1. Иницииране на производството и предварителни мерки

Производството по несъстоятелност се открива по молба на длъжника. Молбата до съда трябва да съдържа изчерпателна информация относно трудовата заетост, неплатежоспособността и имуществото на длъжника, придружена от определени декларации и документи, удостоверяващи тези обстоятелства. Към молбата задължително се прилага и план за погасяване на задълженията.

Съдът по несъстоятелността, който е районният съд по настоящия адрес на длъжника, разглежда молбата и може да изисква допълнителни доказателства. Преди постановяване на решението, съдът може служебно да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, както и да спре изпълнителни дела срещу имуществото на длъжника.

3.2. Откриване на производство и роля на синдика

При установяване на законовите условия, съдът с решение обявява неплатежоспособността, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение и назначава синдик. Синдикът е човекът, който следи за честното провеждане на процедурата и взема решения вместо длъжника за имуществото му.

С откриване на производството, длъжникът губи правото да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си без разрешение на синдика, с изключение на текущи задължения за задоволяване на жизнените потребности. Всички висящи съдебни и арбитражни производства срещу длъжника се спират, а изпълнителните производства също се прекратяват, с определени изключения, предвидени в закона.

3.3. План за погасяване на задълженията

Ключов етап е изготвянето и приемането на план за погасяване на задълженията. Този план може да предвижда отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години.

Събранието на кредиторите гласува плана и съдът го утвърждава, ако са спазени законовите изисквания. Утвърденият план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди решението за откриване на производството.

3.4. Обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото

Ако не е предложен или утвърден погасителен план, съдът обявява длъжника в несъстоятелност. С това решение длъжникът се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и се постановява започване на осребряване на имуществото. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.

В процедурата по несъстоятелност се гледа цялото имущество на длъжника– какво притежава сам и какво има със съпруга/съпругата си. Но има неща, които не могат да му вземат – например единственото му жилище, ако то е основното му място за живеене. Законът защитава така нареченото „несеквестируемо имущество“ – т.е. неща, без които длъжникът не може да живее нормално.

3.5. Разпределение на осребреното имущество и погасяване на задълженията

След осребряване на имуществото, синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите съобразно реда на удовлетворяване на вземанията, определен в чл. 16 от Закона. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, ако не са били надлежно предявени.

4. Последици от несъстоятелността

Законът предвижда два основни начина за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник при несъстоятелност – чрез изпълнение на утвърден план или при изчерпване на масата на несъстоятелността, като в последния случай съдебното решение води до погасяване на неудовлетворените вземания, с изключение на изрично определени неопрощаващи се задължения (напр. глоби, издръжки, вреди от непозволено увреждане).

Как можем да бъдем полезни:

Целта на тази статия е да предостави обща информация по темата, като поради ограничен обем някои важни детайли не са разгледани в нея. Текстът не следва да се възприема като правна консултация и не заменя индивидуален съвет от специалист.

При интерес или възникнали въпроси относно правната рамка, процедурите или конкретни казуси — сме насреща да окажем съдействие и консултация. Не се колебайте да се свържете с нас за професионален съвет и подкрепа.