Промени в Закона за чужденците в Република България: Въвеждане на правна рамка за дигиталните номади

На 18 юни 2025 г., Народно събрание на Р. България прие Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който бе обнародван в Държавен вестник, бр. 52/27.06.2025 г. („Закона/ът“). С измененията се въвеждат съществени промени в нормативната уредба, регулираща влизането и пребиваването на чужденци в страната с цел  да се създадат по-ясни правила и нови възможности за пребиваване на различни категории чужденци, включително за т. нар. дигитални номади — социално явление, което набира все по-голяма популярност в глобалната икономика. С въведените законодателни промени, страната ни желае да покаже внимание към и да отговори на нуждите на съвременните реалности на мобилната работа и международния бизнес.

Дигиталните номади се налагат като една от най-бързо развиващите се и най-впечатляващи групи на съвременния глобален пазар на труда. България се утвърждава като предпочитано място за живот и работа за тези мобилни професионалисти, които използват предимствата на съвременните технологии и гъвкавостта си. Тази тенденция поставя страната в изключително конкурентна позиция спрямо другите европейски държави, предлагащи сходни възможности за пребиваване и развитие на дигитални професии.

 

Кой е дигиталният номад според новия закон

Дигиталният номад е чужденец, който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии, без да работи или да извършва услуги на лица на територията на България. За да бъде категоризиран като дигитален номад, чужденецът следва да отговаря на едно от следните условия:

  1. Да е нает с трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии, или
  2. Да е законен представител, член на управителния орган, собственик на дружество, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25 на сто от капитала на дружество, регистрирано/учредено извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чрез което предоставя дистанционни услуги чрез използването на информационни технологии, и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на България, или
  3. Лично предоставя дистанционни услуги чрез информационни технологии за период от минимум една година преди подаване на заявлението, и не извършва работа или предоставя услуги на лица на територията на България и не извършва дейност на свободна практика в страната.

Във всеки един от случаите по-горе, чужденецът също следва да докаже наличие на средногодишен доход в размер не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на България за предходната календарна година. Срокът, за който  дигиталния номад може да пребивава в страната е 1 година с възможността да бъде еднократно удължен за още 1 година.

 

Практическо значение на новите текстове

Въвеждането на тази категория законово уредени дигитални номади отваря нова глава в българската имиграционна политика, която досега беше насочена основно към традиционните форми на работа, инвестиции или семейни връзки.

С оглед на глобалната тенденция към дистанционна работа и мобилност, новите правила предлагат легална рамка за чужденци, които желаят да пребивават в България, без да са ангажирани с работа на българска територия, но същевременно допринасят за местната икономика чрез потребление на стоки и услуги.

 

Защо това е важно за България

С влизането в Шенген, и потенциалното скорошно приемането на еврото, България се отличава с ниски разходи за живот, красива природа и бързо развиваща се дигитална инфраструктура, което я прави привлекателна дестинация за дигитални номади. Въвеждането на специален законов режим за тях има потенциала да привлече значителен брой чуждестранни граждани, които да живеят и ползват услуги в страната, без да конкурират местния трудов пазар.

 

Предизвикателства и въпроси

Въпреки положителния ефект, новите разпоредби поставят и редица въпроси. Например, как ще се контролира дали дигиталният номад действително не извършва работа или услуги на територията на България? Каква ще бъде административната тежест за кандидатите и за българските институции? Ще успее ли страната да осигури адекватни условия и подкрепа, за да привлече и задържи тази мобилна група?

 

Други ключови промени и разяснения

Законодателните промени от 2025 г. засягат и режима на пребиваване на представители на чуждестранни търговски дружества, които оперират в България чрез търговски представителства. С измененията са въведени по-строги критерии за финансовата стабилност на дружествата, включително изискване за годишен оборот от минимум 100 000 лева за всяка от двете предходни години. В допълнение, търговските представителства са задължени да предоставят регулярно информация за своята дейност и актуално състояние, като всяка промяна в регистрацията трябва да бъде декларирана своевременно. Тези мерки имат за цел да гарантират прозрачност и надеждност при функционирането на чуждестранните търговски представителства на българска територия.

 

Заключение

Промените в Закона за чужденците в Република България от 2025 г. отразяват стремежа на страната да се адаптира към съвременните глобални тенденции и да създаде по-гъвкава и ефективна имиграционна политика. Въвеждането на специален режим за дигиталните номади и засилените изисквания към чуждестранните търговски представителства представляват важна стъпка към модернизацията на законодателството и подобряването на условията за пребиваване и работа в България. Тези изменения имат потенциала не само да привлекат нови категории чужденци, но и да стимулират икономическото развитие и международното партньорство, като същевременно гарантират прозрачност и законност в дейността на чуждестранните лица и организации на българска територия.